Без да е анализирал ситуацията нито в социално-политически, философски, нито в богословско-религиозен аспект, Калин Янакиев и той си обу на дядо си ботушите от Балканската война и заяви, че с още няколко „верни синове на Светата Църква” ще оправи ситуацията. Другите двама „верни сина” са Михаил Михайлов и вероятно Явор Дачков, с които той оправя работите от двадесет години насам. Имаме си значи трима – воевода, секретар и касиер. Трябва чета обаче за едно толкова амбициозно начинание. Четата си разпознаха в Двери бг., а ятак у Горан Благоев. И почнаха да се заканват.
Най-респектиращо се заканва от всички Воеводата Калин. Той обещавал, той се заклевал, че все някак щял да принуди Владиците да живеят скромно и прилично. Това е част от неговия възродителен план – освен да не вози Владиката джип или Линкълн, трябва да има и неделни училища във всяка енория, където вероучението да се преподава „с такт и гъвкаво”, както и самите Владици да спрат да четат Чифлянов (ако въобще нещо четат повечето), а да подмишат Карл Барт... С всички пунктове от „освободителния план” на Воевода Калин сега няма да се занимаваме, но и няма да пропуснем да кажем... Ебахти четата, извинявам се, уважаеми сестри и братя! На тази чета дядо й Иван Желев е в същия списък с тия, от които Калин, Михаил и Горан изискват покаяние, "огнено покаяние" при това. Дали по-добро от покаянието, което Желев ни поднесе с преводен текст от гръцки поет, след като се разбра, че не бил Желев, ами агент „Ангелов”? Именно агент е бил Желев на ДС, че май и двоен, не обикновен сътрудник, не просто доносник, подчертайте си го, за да ви стане ясно и защо беше Първа цигулка в Оркестъра около Синода дълго, преди да го изрита Митрополит Николай, т.е. тук става дума за разправа на нови със стари ченгета с две различни визии за бъдещето на страната, в които искат да употребят БПЦ. В превода си Желев обвини сърцераздирателно основно държавата... Такова покаяние ли очакват Янакиев и Михайлов?? Тази чета същата, когато научи, че дядо Иван е бил агент на ДС, при това не като „носещ в милицията” имената на гостуващи в манастир миряни калугер, а като изпълняващ много по-отговорни задачи в Ефория „Зограф”, се оля един след друг в защитата му, в която повтори до един аргументите на ония, с които Калин се кани да ги сбие, предвождайки ги, дето защитават с тях Владиците си...
А аз снощи сънувах пък дядо Григорий, Митрополит на Велико Търново. Да, бе! Не си правя майтап! Първо в някаква столова ядохме бон-филе, после седнахме пред завода „Болярка” на една пейка и се раздумахме. Много се смяхме, помня, той беше с лилав подрасник на тревистозелени цветчета... Отворих си сутринта очите, седнах пред компютъра, посетих сайт Двери бг. с чаша студено кафе (размесена с вода утайка от вчера), за да видя какво ново са измислили Калин и четата и попаднах на обяснение от Григорий за агентурното му минало...
Попаднах и на Йоаникиевото, разбира се! Чакайте, чакайте! Дядо Йоаникий е много интересен казус. Дядо Йоаникий рече, че никакъв Кириеливич не е бил, ами си е просто дядо Йоаникий. Аз му вярвам като на родната си майчица, щото наистина в Сливен през 2007 г. ми се представи като дядо Йоаникий, не е казвал Кириеливич или нещо такова. Той бил написал 15 книги - ония същите, дето ми ги подари, заедно с едни 1000 долара през Русия (няколко пъти) чрез Карагьозов, нищо, че заплатата му била 600 лв. (Ха, колкото и Желевата професорска - колеги!), както ми сподели. Но като разлистих първата, третата и последната книга (ненамирайки барем 300 лв. вътре бонус), се опитах да ги „забравя” във влака, ама Росица, тогавашна Ангелова, осуети плана. Поучавал народа си. Основно чрез сайта на презвитеря си Божидар Главев, щото онлайн в сайта на Главев посетителите дневно са в пъти повече от слушащите неделни Йоаникиеви проповеди в Храма. И всекиго познавал лично от пасомите си – как и няма да е тъй, като се броят на пръсти, то срамота би било да не ги познава!
Оставете го дядо си Йоаникий – Кириеливича, него има кой да го пази – поп Силвестър, дето се закани да съди държавата до дупка във facebook по този повод... Приятели ми копират изказванията му, не се чудете, аз вечер се смея с приятели, колкото са ми останали, знаете... Разочарованието на Силвестър е разбираемо. Той е „на ти” с литургическото богословие, също знаете, затова и е преживял голямо объркване, когато е разбрал, че в литургиите си е споменавал на Великия Вход дядо Йоаникий като Йоаникий, а сега някакви хора настояват, че е трябвало да казва Кириеливич. Ако са под въпрос на Силвестър литургиите, какво ще се случи с анатемите му!? Поп ли е той или комик?! Целият свят на Силвестър се тресе в момента, затова спрете да се смеете, зевзеци такива! Щото представяте ли си да се наложи Йоаникий да сдаде поста в полза на еп. Игнатий Карагьозов, а? Карагьозов от сърце мрази софиянци и тогава на прософийският интригант Силвестър и Сливен, и Ямбол, и Карнобат, че и Айтос ще му се стори тесен, а софиянци няма да си го приберат, щото си знаят, че като богослов и две пари не струва.
Дядо Ваньо... Познат ни като Григорий... Всички вплели в псевдонима някакво послание, някаква героична мелодика. Един козирува с: "Владислав!", друг с: "Кириеливич!", четвърти: "Симеонов!", а тоз... Ваньо!! Мамин златен и малечък!! Ей, стига подигравки! Допадна ми как го направи, как обясни. Каза си човекът всичко. Каква му е била задачата на доносник ли, която е трябвало да съвместява с калугерството? Да носи имената и данните на нощуващите в манастира миряни в милицията... Извинете, оскърбени ли се чувствате? Искам да ви попитам, вие по онова време къде си „доебавахте” с любовниците си? По тавански стаи, по мансарди на приятели, по плажа, по парковете... Защо? Защото рецепционистката в хотела искаше да види паспортите ви и на двамата, ако желаете да нощувате там – дали сте женени помежду си. А участвали ли сте в „другарски съд”? Махалата се събираше на другарски съд и обсъждаше нечии вътрешни семейни проблеми, грижеше се дали семейството живее „по комунистически” с идеалите и директивите на Партията... Какво по-различно е вършил Григорий от това, което всички сте вършили? Просто формалност за него, а за Партията рутинна проверка – кой отива да види манастира от туристически интерес, а кой, заради религиозна потребност да се докосне до монашеския живот, се е интересувала Партията. А администраторът на манастира е бил длъжен да я снабдява с тази информация, но това е много по-безобидно от „другарските съдилища”, в които вие разтерзавахте жертвите си, понеже много рядко от него нещо следваше за нощуващите в манастира, а колко инфаркта сте причинили пък вие е друга тема. Там, в манастира, комунистическата милиция търсеше да улови „новия Левски”, ако се появи, а не да репресира посетителите. Само че, Левски не се появи. Левски не беше и игуменът, заради което сега съдите игумените. Извинете, вие бяхте ли Левски?...
Тъжното днес е друго, то е, че Дядо Григорий се оправдава "по телефона" чрез Двери бг., защото сайтът е четен от всички, но не пропуска да повтори клишетата и фикс-идеите на Николай за "политически силна Църква", за да го умилостиви... Но ще му го простим, защото в този човек има много истински, добър смях...
Хайде да мислим и отсъждаме според делата сега, а? Защото историческа справедливост е невъзможна, както знаят и философа Херман Либе и преп. Максим Изповедник, според който „Началото се познава от края му”... И да даде Господ повече Григориевци, толкова искрени, че да можем да ги защитим от новата глутница кръвожадни кучета – едни искащи митрите им, други изискващи „покаянието им” в свой прочит... Защото те са нашите Владици и ако желаем да са малко по-добри от нас, трябва да бъдем снизходителни поне колкото към себе си, за да станат такива...
Белград, 20. 01. 2012 г.
