Къде са мъжете ти, Госпожо?? Къде са всички онези, на които разчиташе, а после, когато те удряха, поради каприз или в пристъп на неразбираем гняв, все гледаше да обвиниш себе си, неискайки да приемеш, че същата уста, с която са те оплитали в пошла поезия, сега те нарича курва?? Отказваше да разбереш, че са били с тебе пак поради такъв каприз, заради какъвто и сега те охвърлят... И продължаваше да гледаш, да се озърташ за тях, надявайки се, че може би ще размислят, че пак ще те пожелаят и се гиздеше, за да им привлечеш вниманието, да им се покажеш в светлина, в която си мислеше, че просто не са те виждали, за това и не те оценяват... Къде са тия, спомена за които не успях да излича ни с целувки, ни с длани? Няма ги, нали? Ето, огледай се за заклевалите ти се във вечна любов и вярност, заради които и себе си унижаваше и се продаваше, и се забравяше. Да ти кажа ли какво правят сега? Разделят дрехите ти, за да ги подарят на следващата и се хвалят с това кой как те е имал един другиму, докато издъхваш...
Но ти опитай, ако искаш пак и пак... Съблечи се така, както никога не си се събличала, разчекни се, за да ги заинтригуваш отново, та ако и да не те поискат го направи, надявайки се поне да се смилят някакси над кръвта ти... Прави каквото искаш спокойно, аз ще бъда с теб и до тебе, колкото и да ме боли от гледката, понеже наистина не ме интересува каква си за тях, за целия свят, даже каква си в действителност, може би. За мене е важно единствено, че си моя, врязана на сърцето и много ще внимавам да останеш цяла, защото и след този последен опит пак ще те искам. Ти Си моята Църква...
Аз обичам всеки твой сантиметър...
* * *
Глупак... Грамотен глупак...
"Червените не могат да простят на Твореца социалното неравенство. Искаха да реформират космоса. Комунизмът е религиозна пародия, сакралност без Бог. Накрая се провалиха, в челен сблъсък с реалността, спряха да безумстват и станаха капиталисти с удивителен цинизъм."(д-р Николай Михайлов, из "Синодът да разкаже покайно историята си")
Г-н Михайлов, вие от кога станахте политолог и социолог и къде се „наядохте”, извинявам се, с тия клишета, които ни продавате от трибуната на костюмираната си глупост днес?? В България, в собствения смисъл на думата, комунизъм чисто и просто е нямало, нито в Югославия, нито в Унгария, Източна Германия или Полша и Чехословакия. Не го е имало даже в пълния смисъл и през цялото време на властта на КПСС в Съветския Съюз. Комунизъм означава общност във всичко, намираме един от първообразите му у Томас Ман – общност на собствеността, общежитие, общност на децата, на жените, както е по-късно у руските анархисти като Махно и отсъствие на каквото и да е било социално деление - полово, етническо, имуществено, пътят към тази общност минава през постоянен революционен терор, изличаване и на предпоставките, и на проявите на всяко различие. Победата не идва с встъпването на Комунистическата Партия на власт, победата на комунизма, „рая на земята”, настъпва, когато обществата заживеят изцяло по образа на неговия тоталитаризъм във всяко едно отношение.
Да, по някои свои белези българският социалистически строй даваше алюзии към първокомунизма. Макар да имаше и частна собственост, и класово разделение. Имаше я т. нар. работническо-селска класа, която сама беше вътрешно разделена и това разделение беше даже политически санкционирано от присъствие на БЗНС във властта, макар и като казионна за БКП партия, имаше творческа и научна интелигенция, дребни предприемачи... Да, всички те бяха държани в идеологическа хватка, разбира се, от Партията по един или друг начин – учители, ученици, студенти и преподаватели бяха с наложена трудова повинност, определени дни от годината те трябваше да идат да работят „с ръцете си”, за да помнят „коя е доминиращата класа и нейния първоопределящ взаимоотношенията в обществото етос”, съвсем друг е въпросът, естествено, колко работене имаше на подобни бригади и колко повече неангажиращ "междукласов" секс. Изкуството беше моделирано от предусловията на идеологията, а където идеологията изпускаше нещата от контрол, идваше ролята на политическата полиция, разбира се, за да владее и се шири само един "социалистически реализъм" - всеки образ трябваше да гледа „правдиво и трудолюбиво”, освен изписваните по онова време образи на православни светци из храмовете (с държавни пари), които гледаха „отнесено и нездраво”... Партията отсъждаше за всяка проява на социален живот – от производствения план във фабриката, до архитектурата и живописта, но не беше обявила война на самобитността и многообразието, просто искаше върху всеки образ да сложи и своя печат. Това не е комунизъм, г-н Михайлов... И в политически план комунизъм не е имало, защото Партията не следваше логиката на революционния терор, ами демонстрираше, че постоянно търси обратна връзка и допълнителна санкция за властта си от народа чрез регулярни политически избори.
И извинявайте, преди да кажете, че онзи строй се сгромолясал след „челен сблъсък” с реалността, искам да ви попитам – Вие в кой век живеете, вие на кой свят стъпвате? България днес е част от Европейския Съюз, а и икономическата, и идеологическата рамка на Евросъюза е социалистическа. Имаме си планово стопанство (глобално), захранвано от евро-фондове, в което централен екип икономисти определят приоритетните отрасли и рентабилните начинания, има почти убийствени данъци за едрия капитал, задължителните училища са държавни - да обучаваш детето си вкъщи в Германия е немислимо, отнемат ти го като едното нищо, длъжен си да го дадеш на държавата, за да го възпита „като добър гражданин”, много религиозни общности са забранени и преследвани от закона в страни от самия център на ЕС, ако имат претенция членовете им да живеят по друг начин от този, който държавата определя като социално приемлив. Във Великобритания е подсъдно, третира се като разпространение на полова омраза дори само да изговориш публично убеждението, че хомосексуализмът е девиация и противоестествен. От Брюксел плановиците определят дори надписите по етикетите на минералната вода... Кой социализъм, г-н Михайлов, се „сблъска и съкруши в реалността”, извинете?
Г-н Михайлов, апропо, знаете ли поне разликата между една втора, две трети и девет десети или смятате и вие като Воеводата Калин?
Белград, 24. 01. 2012 г.
