Изглежда безобиден, да. Но само изглежда... Знаете ли какво сънувахме с Педжа, заради него? Кошмари! Първо ще ви разкажа обаче какво е сънувал той преди години, грехота би било да спестя този култов сън. Той сънувал Фреди Меркюри, в годината преди да умре Фреди, как се появил, гушнал десет бутилки шампанско, да се задава по стъпалата. Нашият тръгнал към него и... Фреди хукнал да бяга.
Опитаха се да се сприятелят с Ведран впрочем. Почти успяха. Другарството им бе обаче твърде кратко, защото изхвърлих Ведран. А изхвърлих Ведран, ето така:
- Светиславе, - излегнал се на кревата ми Ведран, ме наставлява както обича – грях голям вършиш... Християнин ли си ти, душа имаш ли и кръстен ли си изобщо?!
- Ведране, миличък, на тридесет години си станал и не знаеш какво да правиш със себе си, я по-добре млъкни...
Май не прецених компанията, щото онзи другият пък над четиридесетака....
- И ти си на тридесет и четири – включи се – знаеш ли какво да искаш?!
- Винаги знам какво искам и често го получавам, друг е въпросът дали е нормално, ама знам!
Вие пък знаете, че винаги имам отговор на всичко, нали? Аз обаче може и да имам отговори, ама рядко преценявам и аудиторията, и ситуацията. И аудиторията взе, че се влоши. Седят (лежат по-точно) двамцата и гледат лошо. Излязох за минута в коридора, хвърлих ези-тура кого да изритам. Падна се жребият на Ведран и... изритах Ведран... Онзи мълча два дни и постоянно следеше кафе имам ли в чашата, да не се прегрее или преохлади лап-топа, прашинка да не падне отгоре ми. Вчера даже купи салам. Не знам къде го намери, честно да ви кажа, щото аз за две години в Белград подобен салам не съм откривал. Почти съм сигурен, че го е купил от някой циганин на пазара за 100 динара килото (преоценен в щайга). Не исках да го обидя и реших да хапна. Хапнах.
Чак днес „вкусът” започна бавно да заглъхва след два литра вино...
* * *
Изглежда безобиден, да. Ама снощи с Педжа имахме кошмари. Аз сънувах, че цяла нощ е гледал порно с коне. Конете цвилят, жените пищят, та се късат. Унасям се и сън в полусъня значи, както най-много обичам. Сънувам, че ме е видял как го гледам, познал по усмивката. Приближава се злостно, застрашително. Става бой. Изхвърлям го от втория етаж през прозореца, а той, моля ви се, влиза през вратата. Тъй няколко пъти... На сутринта му разказах съня си, мислих че, ще се разсмее. Обаче... Не се усмихна изобщо...
Когато излезе от стаята, Педжа ми рече:
- И ние се бихме с него насън. Аз сънувах, че сме играли комар, задлъжнял ми е много, ама отказва да плати....
* * *
Безобиден изглежда, да... Ама май изобщо не е...
Белград, 31. 01. 2012 г.
