Ужас! Мисля, че съм курва (Великопостни разсъждения)

Разбираш ли сега, Господи, защо мразя да постя, да се себеизпитвам?!... Щото нормалните християни, докато постят и се себеизпитват, научават за себе си нормални неща. Разбират, че са себични, горделиви, гневливи... Такива неща, мили Исусе, аз знам за себе си и без да постя и да се себеизпитвам, започна ли да се себеизпитвам и постя, научавам други, доста стресиращи...

Онзи ден установих например, че съм курва...

Едно на ръка, дето съм развратен и влюбчив (перфектната курва), затова и много Ти благодаря, че си ме създал мъж, а не жена, ако бях жена, щях да имам поне шест деца от седем различни мъже, ушите щяха да ми изядат, трябваше да спра пиенето... Обаче съм курва и туй то! Даже, както би се изразил Стефан, у когото съм нагости – курваляк... Стефчо oт Септември е много добро момче, Господи, той, заедно с един Вальо от Сунгурларе онзи ден спаси мене от затвор и едни байряци в храмовия двор от запалване...

Всичко туй се случи тъй...

В 20.00 ч. бях пиян. Мижах с очи и нежно мислих за нея... Ти знаеш добре за коя, не се прави, че Си забравил!! В 22.00 ч. я ревнувах черно-черно от минало, настояще и бъдеще, щото бях още по-пиян. В 00.00 ч. се напих истински и със запалка в ръка тръгнах смело към вратата на стаята, а те, без да се двоумят, ме хванаха под мишници и ме натиснаха на кревата, докато заспя... Повторих два пъти: „Пуснете ме да запаля глупавите му байряци!” и пет пъти името й... Ти знаеш кое е то, Боже, много добре даже знаеш, дявол да ме вземе! И още по-добре знаеш, че ако не идеш лично да й кажеш, че нея само искам и обичам, ще се сбия с онзи, дето му е престъпно съзнанието, той ще ме пребие, както всички много добре знаят, тя ще ми донесе, донейде е вероятно, в болницата цигари, а аз ще Ти се муся много дълго, ще Ти се сърдя цяла седмица...

* * *

Нов паметник, нов знак... Кръст посред двора. Знаци. На родова памет в помощ на идеология, националистка идеология... Опитах се да му обясня на онзи, че когато народът е витален, работи, богатее и се множи, сам намира знаците си и те са знаци на една жизнеутвърждаваща религия с цялостен светоглед, а не на идеология, когато обаче измира, никои знаци, никоя идеология не е в състояние да го вдигне на крака. Опитах да го уверя, че е престъпление срещу паметта на самия този народ да вземеш Църквата му, да я опразниш от автентичното нейно съдържание и идентичност, от Исус, за да я натъпчеш със „спасителната си идеология”. Опитах се да му обясня и разликата между национализъм и патриотиозъм. Национализмът е идеология, той издига идеологемата нация и подчинява всичко на интересите й (реални или измислени), патриотът пък обича цялото си Отечество, заедно с турците, с циганите, с протестантите... Не ме разбра, цитира Енциклопедия „Британика” – едно и също било... Как ще е едно и също, бе?! Ако беше същото, щях ли хем да плача на химна ни, а през ден-два да ми иде да сложа кибрита на националния флаг? Не, нямаше. Щото не е същото, съвсем не е... България? Това не е държавност като среда за укрепване и развитие на една нация, ами е... Какво е? Не знам какво е, просто още една причина да обичаш нещо или някого изцяло, да... Както Исус нас и ние Исус. Затова и го попитах: „Познаваш ли Исус?”. Не, не, за да го предизвикам, аз без друго си знам, че мрази протестантите, исках само да попитам, да разбера дали има смисъл от разговор въобще... Сви се, отиде нейде и пи, като се върна, заговори за дявола. Като него сме били и двамата...

Аз може и не просто курва, може и по-лош от дявола да съм, обаче обичам Исус. Какво да направя? Съжалявам, знам колко боли да ти казват „Обичам те”, а делата да показват друго, знам, но все пак Го обичам, макар да съм курва... А съм курва, щото на онзи накрая му взех пари. С огромно вътрешно самонеодобрение му ги взех, ама... взех ги, щото съм... курва. Обаче не обичам да се себеизпитвам... Колкото по-малко за себе си знам, толкова по-смел ще съм да пристъпвам към Него, към Исус. Ако Той приема моето „Обичам те”, защо аз да го замълчавам, понеже съм „бил такъв или онакъв”?? По-голям ли съм от Него, че да оспорвам преценките Му?

* * *

И друг човек в Христос познавам, той не е като мене курва, затова ще се похваля не със себе си, а че го познавам. Той е силен, полага себе си безостатъчно, когато обича и живее, за да го прави и повече даже – жив е само, когато обича...

Светото тайнство Покаяние (изповед)

Вчера се одързостих да откъсна от стената в притвора на енорийския ни храм един лист с големи глупости, написани по отношение на Светото тайнство Покаяние (изповед), начина на практикуването му и връзката му с Причастяването. Допълнително изпаднах в "свещен гняв", понеже, освен с глупости, изложението на църковната вяра по този въпрос бе пълно и с ереси, затова хвърлих онзи лист в дворния клозет. По настояване на един от енорийските свещеници пиша мой вариант на изложението, който ще предложа на вниманието му за одобрение... Ако всичко мине безбедно и благополучно, ще скъсам днес и листа за поста.

...........................................................

Светото тайнство Покаяние (изповед) е установено още от Самия наш Господ Иисус Христос с думите, отправени към Светите Апостоли: „На които простите греховете – простени са, на които задържите греховете – задържани са” (Йоан 20:23). Тази власт, предадена от Христос на Апостолите, те преподават на своите приемници Православните Епископи, които от своя страна упълномощават да ръководят изповедта по отделните храмове (енории) презвитерите си (свещеници).

Покаянието (изповед) се е практикувало сред християните още от самото зараждане на Църквата като Тяло Христово в Апостолско време – „И така, изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг” (Иаков 15:16), по онова време изповедта е била публична, каещият се е изповядвал пред цялото Събрание за Света Литургия, по подобие на Старозаветния св. цар и прор. Давид. Постепенно изповедта започнала да се практикува само пред свещеник, защото Църквата се разрастнала и от това пострадало тясното общуване, любовта и доверието между членовете й и изповядването на греховете публично станало причина за съблазън и смущение помежду им.

Покаянието-изповед не е религиозна психотерапия, не е споделяне и обговаряне на семейни и личностни проблеми, на душевни движения и вътрешни състояния. В него ние изповядваме пред свещеника, препоръчващ ни пред Бога от името на Църквата на Неговата благодат греховете, които са ни разобщили, разделили от Бога и ближните ни, грехове в нарушение на Десетте Божии Заповеди, дадени на човеците чрез Моисей и легнали в основата на почти всяко човешко законодателство, на Христовата заповед да обичаме един друг, както ни обича Той – себеотдайно и безусловно и на Апостолските наставления как да живеем като Църква, грижейки се един за друг. Всеки човек, който се е отделил от активен църковен живот по една или друга причина за период от време или тепърва започва такъв, се нуждае да премине през очистващата благодат на Покаянието, която го завръща в общение с Бога и ближните му.

Светослав Ангелов

Химнът на Портос Блог

По повод предложението на "някои сериозни хора" да закрия Портос Блог срещу личностна реабилитация и... финансова подкрепа...

Моят отговор този път няма да е "Да го духате", защото ме предупредиха, че наистина могат да ми счупят главата, ще кажа просто "Гледайте си работата"

И заваляха старците

Каквото и да си говорим за разните проблеми, които в много отношения превръщат нашето живеене като Поместна църква в една гротеска на православно-християнски живот, където и да търсим като психология корените им, няма как да не започнем с това, че софийския кръжок Двери бг, създаден от няколко богослова, завършили или преподаващи в Софийския Богословски Факултет, техни близки и приятели, задава у нас богословския дискурс. На мнозина днес времето им минава да се занимават с това, което Двери казват или не казват, пишат, недописват или намекват, да взимат отношение към него, да опровергават. Но дори в своята „борба срещу Двери бг.” те остават плътно в очертаните от Двери бг. схеми, дори в своето „не така”, те остават в плен на дверянските богословски презумпции, не умеят да кажат как, без поне в половината си аргументи да са взимствали техните аргументи, а другата половина да са огледалните им отрицания на тези аргументи.

Своето право да критикуват висшия клир Двери бг. нарекоха антиклерикализъм, в противовес т.е. на това, което Пламен Сивов в текста си „Визии за Църква” нарече „клерикалистична визия за църковен живот”, черпейки от преп. Мария Скобцова безкритично. Това „упражнение в практическо богословие” на Сивов създаде цяла ос – клерикалисти-антиклерикалисти. И си залепиха етикетите, и почнаха да спорят. Тези, които настояваха, че обратната връзка на клир и народ трябва да остане, че клирът трябва да търси непрекъсната санкция от народа в своите дела и инициативи, се нарекоха антиклерикалисти, а другите, които искаха да вярват, че клирът е едва ли не непогрешим, самодостатъчен, се идентифицираха като клерикалисти... А клерикализмът всъщност е... Социално-политическо движение в Италия, антиклерикализмът пък е опит на италианците да се еманципират като общество от желязната хватка на Ватикана, но не това бе важно за воюващите, ами да наименуват партията си, щото каква партия би била, ако си няма име...

Точно тъй стои и въпросът с т. нар. „духовно старчество”. Старците на дверяните са гръцки, старците на другите са български (старците на Божидар Главев пък са руски), а Пламен Сивов, нали винаги е подхождал творчески, опита да „избухне със свой старец” – американски... Мислите, че Клаус Кенет (онази американска маймуна, дето я разведе из България Сивов преди няколко години) не беше изкушен от старчестване ли? О, не сте слушали внимателно какви ги плещеше – той също беше най-посветеният ученик, наследникът, едва ли не, на Старец Софроний Сахаров, както Михаил Хаджиантониу на Старец Паисий Светогорец.

И нали „София е столица на планетата”, софийският „църковен народ” не закъсня да покаже, че е приел сигнала. Всеки свещеник из многобройните софийски енории, който е имал време и желание да се занимава с мензиса на десетина кокошки или със закъснелия втори пубертет на гаджетата им, след смъртта си стана старец... Дядо Назарий го старчосват, попът от кв. Дървеница също. Някои хора, знаете, са достатъчно глупави, за да вярват, че са интересни, затова докато всички останали ходят на психотерапевт, те ходят при свещеници... Имаме си даже старци по skype и през facebook, но то е друга тема...

Докато „народът Божий” ползва старчеството като вид религиозна услуга, богословите му се заеха да апологетизират тази профанизация на православна църковност... Те рекоха, че това е автентичният начин за преподаване на Църковния опит и Преданието, че всеки, за когото туй е нещо твърде подозрително, е протестант, че не разбира „високото и дълбокото” (и широкото). Едни, като Венцислав Каравълчев разпознаваха у стареца си крайна санкция за богословски становища, други – начин да се „сбъднат в Христос”, трети последен шанс да се омъжат... Православното Предание обаче, знаем, всякога е дишало и продължавало не другояче, а именно литургически, духовният опит винаги се е преподавал в събранието за Света Литургия около Православния Епископ. Всичко, извън тази среда на Преданието, мирише твърде силно на сектантщина и в крайна сметка ражда секти, разцепва евхаристийната общност. Защото нашето обожение не е индивидуалистичен акт на себеправедност, не е в това да успеем в едно или друго лично начинание или да се сдобием с „по-морален облик”, то е в това да заживеем с Христа Бога като Църква, защото Божията благодат се преподава истински само в събраната от Светия Дух около Бога Oтец в Христос Господ еклесия за Света Литургия. Литургичният етос е мерило за нашия духовен напредък, дали сме в общение, дали устояваме един пред друг, лице в лице, а не кой колко и как изпълнява предписанията „на своя си старец”, затова и когато в Свещеното Писание и на Стария и на Новия Завет се говори за изповед на грехове, то всякога е открито, публично в събранието на верните, под ръководството и надзора на Апостолския приемник - епископа...

Следва

Българската "православна" геронтофилия ("...и рече Старецът")

"Не е важно дали ти е дълбок кладенецът, ами колко ти е здрава кофата..." (леля Цвета, съботянката)

Смее ми се трансконтинентално една шопска умница-хубавица.

- Ха-ха-ха! – кикоти се заразително по skype – Някакъв момък, Светльо, направил филмче за покойния о. Назарий и го кръстил „Старецът Назарий”.
- Да-а, - подхващам темата насрещно – геронтофилията е пазар добър.

Сещам се какво ми казаха и онзи ден... Тук във Варна пък сега „превеждат” от сръбски Стареца Тадей...

- Все някой трябва да им казва какво да правят, все не знаят - ядосва още по-заразително.

Ядосвам се и аз:

- Ама те и „старците” си не слушат бе! Само ходят, за да разправят после, че „имат свой старец”.
- Абе, има объркани хора, има...
- Има - съгласявам се...

И се сещам за друг:

- Много си готин, ама стани православен...
- Как?
- Признай старчеството.

Диване! Ама сега няма да мисля за глупостите на онзи, не.

Решавам да похваля дамата пред един поп. Попът пък вика друго:

- Един писател зная, постоянно ходи по манастирите, веднъж на Литургия не стъпи обаче в храма...
- Манастирите трябва да се забранят! Облъчват мирската Църква с манихейска духовност – решавам да го провокирам, ама той не се връзва, щото ми е свикнал от години, пропуска репликата и аз смекчавам малко, барем клъвне – Или да се изолират напълно в пустинята, където им е мястото на монасите. Има древен канон по въпроса, да, Крум Михов ми го цитира даже! На монах е забранено да поучава светските християни.
- Защо пълзят по манастирите?? – продължава да се пита градивно, щото е градивен човек, желае да разговаря и умее да ми отсява глупостите.
- Криза за учителен авторитет – време е да стана „умен” – търсят поучение...

...Глупости, не търсят поучение, ходят да „въртят душевни чекии” чисто и просто. А от чекии се оглупява, да. Вижте българската православна младеж и ще разберете, че се оглупява. Пусне си една брада пършива, очите му станат големи като палачинки (без мляко) от постене и по цял ден в храма виси – пули се, зяпа икони. Веднъж месечно ходи по манастири. Да търси съвети... „Да се оженя ли или да стана монах??...” И един ден се женят за жени с по десет години по-големи от тях, но не като „въпрос на вкус”, като при мене, ами щото „сами се свалят” такива жени, а и онези са инфантилизирани докрай.

Енориите пък като... френски ком-партии. Гледали ли сте този филм?? Много е хубав, не му помня името. Една френска квартална секция на комунистическата партия си живееше прекрасно. Събираха се, танцуваха, четяха Другаря Ленин под портрета на Другаря Сталин. Един ден получиха висока чест – покана да изпратят свой член за празнуването на Сталиновия рожден ден в Москва. Отскочиха до Берлин и от някакъв антиквариат избраха и купиха подарък за Сталин - бюст на Ленин. Пратеникът им го отнесе в Русия. Обаче не се върна... Те не знаеха какво е станало и продължиха да танцуват, да пеят и да се женят. След години онзи се върна. От Сибир. Бюстът се оказа, че бил подарен от Сталин на омразния му Троцки, пък Троцки го продал в Берлин, бягайки към Америка май. Върна се от заточението французинът и разказа за ужасите на „съветския рай”. Секцията се разпадна.

...Едни в духовна „сръбска емиграция”, други в гръцка, трети в руска. И ходят дружно на екскурзии или пращат „представителство” да донесе съответен на предпочитанията им „старец”. Превежда им го някой пет за четири и онези четат. Четат и откачат, докато се „лекуват”. Терапевтично богословие му викат на тази перверзия. Едно време след Литургия чай, кафе пиеха, имаше празници, на които виното течеше като из ведро, целувки по тъмните ъгли, имаше и повръщаща от напиване младеж по храстите. Сега се събират по книжарници и чай даже няма, ами се гледат като бухали. Вършаха идеологии про-такива, про-онакива. И то не идеологии в чист вид, ами през перцепцията на местните глупаци. Там, където още има някакъв здрав енорийски живот, пратиха ченгета да въвеждат ред... Той ще ми казва на мене в колко часа мога да влизам тук или там?! Той ще казва какво може или не в сайта?! Забил два байряка на двора и още малко с козируване ще поиска да минавам покрай тях. Днеска, ако не ида да му сложа кибрита на копринените парцали, Светльо да не се казвам!!

Патриотизъм... Знаете ли какво е всъщност патриотизъм? Нищо общо с нашата „война срещу масони и модернизъм”... Сръбски Владика (известен е, но няма да му казвам името) влиза в новоповерената му епархия. И първата му работа е да обиколи младежите с изпити от постене очи... „Ето ти 20 евра да идеш довечера на дискотека – казва някому – ако изчукаш девойка, утре ще ти дам 50”. Този Владика не е простак, не е и пезевенк, сам той е великолепен богослов и истински аскет... Ама го е грижа, че бялата кука (отрицателния прираст на населението) мори и Сърбия. Обаче не това влиза през Kалотина у нас, ами... Старецът Тадей и нашите спасяват България с „вносни терапии” и байряци.

Духовно обгрижване... Девойка в пубертета от една варненска енория се залюбила с младеж. Заживели заедно, дете се родило, но понеже „венчание трябвало да има” и всички я гледали като шугава, се отделила от евхаристийната общност. След време се разделили с онзи, тя дошла да се изповяда... Епитимия. Дълга. Защо?? За да не обвини някой попа в „модернизъм”. Гръцки Архимандрит коментирал пред познат свещеник подобна ситуация: „Съвсем достатъчен духовен подвиг е, че един млад човек, в пубертета, идва да се изповяда, епитимията в случая е излишна, тя е убийство"... Но не това влиза от Гърция, ами... пак старци...

* * *

Та, какво разправяте?? В Блога ми ли има порно?? Я се огледайте...

Луда работа, както винаги (Вибриращият пръстен)

„Този свят съвсем... изтрещя!” (г-н Mартин Димитров – бюргер и икономист)

Леля Хикс-ка е една съвсем порядъчна жена... Тя никога не ще допусне да се разбере, че гледа порно... Защото всъщност не гледа порно, а чете порно, понеже и като се... подгони, пак е порядъчна. Леля Хикс-ка винаги има за мен добри съвети: „Светльо, не пий! Имах една приятелка с проблеми като твоите, тя като се напиеше, се налагаше да я връзваме!”. Искаше да чете „мое порно”. Така открих този „пазар” за полуляризация на Блога си... Не го правя заради себе си, разберете, не пиша мръсотии, заради мен самия. А за да е щастлива леля Хикс-ка. Когато е доволна ми праща някой път пари... Както всеки неподготвен спасител обаче, когато се втурне да спасява давещ се човек, така и леля Хикс-ка на няколко пъти щеше да се удави с мен...

Веднъж ме пита:

- Какво прави твоята Любима?

Ама аз бях пил...

- Пита – викам – кога ще те завъртим на тройка.

Леля Хикс-ка така се умълча, че очаквах нивга вече да не ми продума. Обаче след десет минути порядъчна тишина отрони:

- Тя... пада ли си по това?

Друг път ме пита:

- Какво правиш??
- Намерих – викам – страшен видео-клип в един порно-сайт. Актрисата е двойничка на Любимата ми...

Ау!! Акъла ми изпи тази жена – „Прати ми го, прати ми го!!”. Да, ама Facebook такива работи не позволява да се пращат даже на лични съобщения. И крихме линка към този клип в word-документ, та да го получи, понеже леля Хикс-ка или няма скайп, или не ми го дава, за да не я разваля пред... камерата, както преди време развалих една леля Д..

Леля Д. също разправяше, че е порядъчна жена и не може да показва разни работи, ама по едно време взе да изскача пред камерата по недoзакопчана вишнява пижама и небрежно да се почесва по кръста с две ръце едновременно... Прибрах се във Варна и тя ме покани нагости. Изпрати децата на село и нареди маса. Аз ядох, пих, ядох, пих, докато не изядох и не изпих абсолютно всичко. Станах и си тръгнах, целувайки ръка галантно. Уважавам брака! Не мога с всички омъжени жени!! Сега леля Д. ме мрази. Едно време ми пращаше песнички, питаше как съм, а сега на пет дни един път ще прочета от нея сухо и стегнато „Добър ден!”

Ако животът на света се крепи върху молитвата на светиите, талазите на лудостта ги спира здравата глава на цитирания в началото г-н Мартин Димитров, порядъчните жени, драги читатели, пазят семействата на хората... Аз също имам сърце за тези неща и духовен взор да ги съзра, нищо че някой път пиша мръсотии, нищо и към мене път доброто намира. Така реших да се задомя и се „ожених”, макар засега само виртуално, за кака Игрек-ка, приятелка на леля Хикс-ка...

Има ли нужда да казвам, че леля Хикс-ка изпадна във възторг, в еуфория!? Спокойна вече за своето лелино целомъдрие реши малко да отпусне каиша (или да охлаби жартиера, ако така предпочитате).

- Ще ви подаря разни неща!! Ще ви подаря дамски гащички, които се изяждат и вибриращ пръстен!!
- Какво е вибриращ пръстен?
- Слага се на... и вибрира... Ние леличките обичаме да ни вибрира!!
- Не давай пари за глупости – викам й – и две бобени зърна в кондома вършат добра работа за такива цели...

...Вече трети ден леля Хикс-ка не ми говори.

Парацърквата „Покров” или как фиксациите стават на пари

"Мамо, тази репичка що прилича на задник?!"

Пламен Сивов, братя и сестри, много обича да арбитрира фино по църковно-социални въпроси. Той смята, че давайки трибуна за възгледите ту на едни, ту на други сред нас, създава, като медиатор чрез медията си „Православие бг.”, отсъстващата среда за вътрешно-църковен диалог. Как обаче се случва това?? Текстове на „антимодернисти” до такива на „модернисти”. Но нито "флагманите" на антимодернизма в България, които той публикува, са чели Шмеман например истински, нито „модернистите” ни са в състояние да използват Шмеман, Афанасиев, Майендорф и Флоровски за друго, освен да се легитимират един пред друг с имената им.

„Евхаристийна еклесиология”??

Какво означава това в български прочит? Нищо, съвсем нищо, етикет.

Двери бг. са „евхаристийни еклесиолози”, колкото да се препоръчат пред нас като такива, та да разпознаем в тях „част от играчите”. Евхаристийната еклесиология на Двери бг. свършва до „правото им да криктикуват” Владиците, които не се харесват на Иван Желев. Заедно с „евхаристийната си еклесиология” те години наред рекламираха м. Михаил Хаджиантониу, чиято неблагословена от никой надзорник в Светата Църква дейност създаваше еклесиологически язви, вътрешна секта след секта. Разбиваха се духовно епархии, енории, фрагментираха се, заради проповедта на този „харизматик”. Двери бг. спряха да публикуват Хаджиантониу. Кога спряха да го правят? Когато се вгледаха внимателно и откриха лошите места в богословието му ли?? Не, когато Иван Желев подуши, че да го толерираш е много скандално, щото аз се постарах да излязат наяве множество негови нечестни практики, разминаващи се въобще с визията на православен странстващ проповедник. Тогава Иван Желев отиде в Кипър, срещна Лимасолския Митрополит Атанасий и... го попита за Хаджиантониу (това една мила и добра гугутка ми го изпя). Митрополитът е рекъл истината за Хаджиантониу. Но истината в перцепцията на Иван Желев не е „истина като истина”, ами като у всяко ченге се смесва със „стратегии”. Ако Митрополит Атанасий бе рекъл, че Хаджиантониу е „гръцко протеже”, както Венцислав Каравълчев, настъпан по умствените слабини от Златината си, настояваше преди време – „Той не е обикновен монах! Не е кой да е!!”, едва ли Двери бг. биха спрели да публикуват Хаджиантониу, каквито и факти да излязат за него в България. Защото „позициите на гръцкото богословие” са важните за тях, а не какво прави в действителност по епархиите на Автокефалната Църква на българите един гръцки брадат тарикат. Но и не позициите му на това богословие, заради свежия богословски дискурс, не, а позициите му „чрез Двери Желеви”.

Антимодернистите ни пък не настояват за нищо друго, освен за това „да спре да се чете Шмеман”. Защо да спре да се чете Шмеман?? Защото са разпознали богословието му като лошо ли?? Не, за да не се налага да го разбират. Наскоро свещеник ми сподели част от разговор с друг свещеник от енория в град над Варна. Неговите енориаши (те, а не той, подчертайте си) чели двата Блога – Портос Блог и Задругата на пръстена и започнали да му задават множество богословски въпроси, относно тамошната църковна практика: „След като е така и така, защо тогава ние правим така или иначе??...” На ум не ми иде да се наредя до Шмеман, но психологията в реакцията е същата. Да изкараш човека смутител като в моя случай или да се извадят неща от личния му живот, грозни неща, за да не се мисли и дебатира по позициите му, така нашите „антимодернисти” се занимават не с полемика с шмеманизма, а с чернене на о. Александър Шмеман.

А Сивов пуска фандък ту на едните, ту на другите. Да ставал диалог. И как става? С последователни умни текстове ли? Не, като махленска свада. Както направи и с полемиката около религиозното образование през 2007 г. - не покани ни един от авторите на концепциите да защитят своя продукт в сайта си, а даде думата... на мен (Боже, прости ми, че съм идиот!), така се случи и с жалбите на протестантите срещу агресивната риторика на Пулиева. Вследствие на това сайта му е четен, той се изживява като църковно конферансие, а вие му давате „по шест лева” за книга, за която и лев свой не е вложил, пък свещениците ви много внимават да не го ядосат...


Варна, 01. 03. 2012 г.

Защо ги няма книгата на "Омофор" в Портос Блог (от "Пресцентър Аз § Аз")

Скъпи приятели, книгите на "Омофор" ги няма не поради мое решение, а защото г-н Пламен Сивов е пуснал жалба до екипа на сайта Блогер и те са удовлетворили исканията му, влизайки в администраторския панел на Блога ми. Как са си позволили да направят това, без да ме предизвестят, на мене не ми е ясно никак, но то е друга тема. След като той е прибягнал до това е очевидно значи, че всички останали механизми - съд, полиция и Църква, с които ме заплашваше, са пълни глупости и е ясно впрочем още, че "на интернет толкова му е пораснала работата, че може да ги дублира, без да чака техните решения"... Аз обаче обещавам да намеря начин (ако трябва ще направя и специален, независим сайт) да публикувам всички книги на "Омофор", защото не може един самозабравил се задник да търси фиктивни права, след като многократно преди това е ограбвал чужди.

Пламене, що не ме съдиш, бе?? (пак за книгопечатането)

Уважаеми, братя и сестри, извадете си бананите от ушите, станете всеки от на чийто му е седнал, за да си имаме уваженията, защото сега ще говоря!! Искам, сестри и братя мили, да ви кажа, че сме един голям американски селски цирк. Защо американски ли?? Защото не е цирк с клоуни, не е цирк с акробатични номера, ами е порно-цирк, да.

Пламен Сивов, братя и сестри (с пълнолетни дъщери и хубави, запазени лели и майки) продава едни книги. Пламен Сивов тези книги ги взима, дава някой лев за превод и печат и ги продава. От къде взима левчетата за превод и печат ли? Може би, първите ги е извадил от джоба си, а следващите идват от продажбата на книгите? Инвестиция, реинвестиция тинтири-минтири?? Не-е… Не!! От западни фондации – протестантски, католически. И не само. От руски „катакомбно-зилотски кръгове”, а понякога, сигурен съм в т’ва и от „талибаните до халите”. Той обича да слуша хип-хоп, знае този текст на Ицо Хазарта за "талибаните до халите", от Ицо мечтае да вземе интервю един ден, значи няма смисъл да се доуточнявам... Затова и в сайта му ще видите всичко – от евхаристийно богословие до нападки срещу исляма, от старокалендарчество до екстремен протестантизъм. Като отворят сайта му неговите богати приятели да си кажат – „От нашите е!” или поне „Напът е да стане!” и да му пратят отново пари. С тези пари той печата книги, за които авторски права въобще и не смята, че трябва да плаща... Аз ще взема сега всички тези книги и ще си ги кача в Блога, да. Сивов знае това, Сивов знае, че съм достатъчно луд да го направя и ме заплашва. С какво ме заплашва Сивов, след като разбра, че глупостите му за съдене са смешни?? Със Сивовица и с Църквата. Сякаш те двете по нещо си приличат!!?? Боже Господи, това е перверзно да си го помислиш само да ги сравниш!! А уж се представя за фин и културен човек...

Тя, Църквата, щяла да ми каже на мене… Да-а. Щял съм да видя аз как се крадяло. Какво общо има с това Църквата?? Тя не функционира като издателство, когато Църквата стои зад книгопечатането, книгите се появяват моментално за безплатно ползване в интернет, освен, че се продават по книжарниците. Защо намесва Църквата той в своя бизнес като тя няма нищо общо?? Тя ли поръчва книгите, тя ли събира парите от продажбата им, тя ли определя преводачите, редакторите? Не, Фондация „Покров Богородичен” изпълнява всички тези функции. На Пламен Църквата не му трябва в случая за друго, освен да я размаха като боздуган, ако някой се осмели да му рекне, че правеното не е редно. И ако някаква репресия срещу мене дойде, тя няма да е „от Църквата”, както се кани онази Сивовица, че "ще обади на Църквата", а ще е от подлогите на Сивов, които той ползва за такива наказателни акции... Аз съм спокоен, че Църквата няма да ми стори нищо, за това и каквото да ми сторят, дори да ме пребият, пак ще целуна края на фустата й, защото ще знам, че не е тя просто... Щяла да "обади на Църквата"... Мадам, няма как да стане, Църквата е Почтена Жена, тя с такива като тебе не се събира...

Сивов се прави и на голям моралист. Обрал съм го бил. Но нека Сивов се оплаче и на чуждестранните фондации, да ги попита какво мислят те за това, че печата прекрасни книги в малък тираж и когато се изчерпат не ги преиздава, ами иска „по шест лева”, за да ни ги прати с sms. За това ли протестантите са му дали парите?? За да си направи чрез тях още някой лев?? Едва ли. Нито Църквата в България стои зад Сивов и го лигитимира, нито протестантите и католиците, които го финансират са наясно, че дават парите си за религиозно съживление в България чрез Православието, за да вземе Сивов още пет-десет пъти „по шест лева”...

* * *

Бате, вярвате ли си сами като ги разправяте тези ти и жена ти?? Или разчитате, че ще компенсирате наубедителността си с нейните чупки и с превзетите ти охлювни метафори??

Варна, 28. 02. 2012 г.